Не слагай всички яйца в една кошница

Напоследък в кабинета ми идват все повече хора, които следват същата максима, но при избора си на партньор. В инвестирането диверсификацията означава да разпределиш риска. В любовта обаче „да не сложиш всички яйца в една кошница“ не бива да означава да държиш петима души като резервни варианти. Психологически това може да се превърне в точно обратното – неспособност за привързване и постоянно търсене на „по-добра оферта“.

Парадоксът на модерния дейтинг е, че днес човек може да има достъп до стотици потенциални партньори за няколко минути. Това изглежда като огромна свобода.

Но психиката не винаги преживява изобилието като свобода.

Изследванията върху онлайн запознанствата показват феномена: choice overload – претоварване от избора. При по-голям брой потенциални партньори хората могат да станат по-неудовлетворени, по-колебливи и по-склонни да отхвърлят. В изследване направено от Tila Pronk и Jaap Denissen се установява, че вероятността за приемане на следващия потенциален партньор намалява с натрупването на изборите. Тоест, kолкото повече възможности имам, толкова по-трудно може да ми стане да избера.

И тук идва интересната психологическа трансформация на Бъфетовата метафора.

„Не слагай всички яйца в една кошница“ в любовта, в съвременния дейтинг често звучи така:

Не се привързвай прекалено рано;

Не се концентрирай само върху един човек;

Продължавай да си пишеш и с други;

Не знаеш дали с този ще се получи;

Може да има някой по-добър.

На пръв поглед – разумно. Но ако човек постоянно държи емоционален резервен фонд, неусетно започва да се предпазва не само от разочарованието, а и от самото преживяване на близост. И тогава проблемът вече не е:

„Как да не избера грешния човек?“, а

„Как да си позволя да избера човек, без да се нуждая от гаранция, че някъде няма по-добър?“

Социалните мрежи допълнително променят това – Instagram, TikTok и приложенията за запознанства създават една особена психологическа среда: постоянно сравнение. Не сравняваме човека пред нас само с реални хора от нашия живот.

Сравняваме го с:

най-привлекателния профил, който сме видели днес;

най-романтичната двойка в Instagram;

най-успешния човек в приложението;

човека с най-добрата снимка;

следващия профил, който още не сме видели.

И така реалният човек започва да се конкурира с възможностите. А възможността има едно огромно предимство: тя никога не ни разочарова, защото още не сме я преживели. Реалният партньор има недостатъци, настроение, страхове, минало, лоши дни, различия. „Следващият“ има само потенциал.

Затова понякога човек не напуска настоящия партньор заради реално по-добър човек. Напуска го заради фантазията за по-добър човек. И тук се появява един съвременен капан.

Човек може да започне да инвестира повече енергия в търсенето на партньор, отколкото в изграждането на връзка.

Swipe.

Match.

Chat.

Date.

Doubt.

Compare.

Swipe again.

И започва един своеобразен любовен фондов пазар:

Този има потенциал;

Този е по-привлекателен;

Този е по-успешен;

Този пише по-добре;

Този не ме впечатли достатъчно;

Може би следващият…

Изследвания от последните години на Виенския университет подкрепят идеята, че прекомерното разглеждане и оценяване на профили е свързано с претоварване от избора, страх от самотност и социално сравнение.

Но има и друга страна на метафората. Според мен истинският психологически урок не е: „Сложи всички яйца в една кошница.“

Нито: „Пази място в кошницата за още яйца.“, „Не инвестирай всичко в човек, когото още не познаваш – но когато избереш, започни да инвестираш в отношенията, а не в следващата възможност.“

Това е огромната разлика. Защото здравата любов изисква определено количество риск. Не финансова диверсификация, а емоционална смелост.

Да кажеш: „Не знам дали този човек е най-добрият възможен избор. Но знам достатъчно за него, за да избера да го опозная.“ И след това да спреш да сканираш пазара.

От психотерапевтична гледна точка бих погледнала и още по-дълбоко. Понякога прекомерният избор не е проблем на приложенията. Той е начин човек да регулира страха от привързване. Докато имам петима потенциални партньори, никой няма пълната власт да ме нарани. Докато винаги мога да кажа:

А когато някой стане важен, се появяват уязвимостта, зависимостта, страхът от загуба, ревността, несигурността. Затова понякога „имам много опции“ е защитен механизъм, маскиран като свобода. И точно тук бих поставила въпроса:

„Наистина ли пазя свободата си – или пазя себе си от риска да се привържа?“

И още един въпрос, който бих задала на клиент: „Колко от хората, които търсиш, всъщност са ти нужни – и колко ти трябват, за да не се наложи да избереш един?“

Това вече обръща Бъфетовата метафора от финансова в психологическа. И парадоксът е, че понякога не страдаме от липса на избор, а от невъзможност да понесем последствията на избора.